Добруджанската област е тясно свързана с Дунавската равнина в историческо-географски, етнографско и културно-стопанско отношение, с тракийци и балканджии от Стара планина, преселници и местни /гребенци/.

Най-ярките носители на добруджанския стил са около градовете Силситра, Тутракан, Тервел, Добрич, Каварна, Балчик, Варна. Нейната равнина е богата и плодородна, с основен поминък на населението – земеделие и риболов. Това оказва влияние и върху характера на танца на добруджанеца. Той е спокоен, уверен, с весел нрав, изключително трудолюбив и силно привързан към земята си. Танцува леко приседнла, с изпъчени гърди и свободни широки плавни движения на ръцете, с участие на цялото тяло.

Характерни са притропвания, приплъзгания, клякане и превъртане по земята, игра с рамене и акценти на трудови елементи в движенията.
При жените е характерно спокойно танцуване с леко движение на раменете и специфично провикване.

Ярки добруджански хора са: „Сборенка“, „Данец“, „Опас“, „Ръка“, „Сей, сей боб“, „Мъжки ръченик“, „Изхвърли кондак“.  Най-често срещаният размер е 2/4, а по-рядко 5/8, 9/8, 9/16. Типични инструменти са гадулката /копанка/, кавал, джура гайда, голям дудук, ръчна хармоника.

Мъжката носия е чернодрешна, но със специфични дебели калцуни. Женската носия е сукман или поли и риза с елече с интересна шапка /качуло/ като гребен на петел, а от нея идва и името на местното население „Гребенци“.